Газови гиганти

Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заеман от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние. За газовите гиганти се счита, че имат ядро, състоящо се от силикатни скали и метали. То трябва да е достатъчно голямо, за да може силната му гравитация да позволи първоначалното концентриране на материал. За разлика от земеподобните планети, газовите гиганти нямат ясно изразена повърхност. Обикновено при изчисления на диаметъра, обема и повърхностната им температура бива използвано ниво в атмосферата им, имащо налягане съответстващо на земното „морско равнище“.

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти. Погледнат от Земята, Юпитер има величина от -2, 94, което го прави най-яркият обект на нощното небе след Луната и Венера. Основната част от общата му маса е водород; една четвърт от масата му се състои от хелий. Наличието на скалисто ядро, съставено от тежки елементи не е потвърдено, но е възможно такова да съществува. Бързото околоосно въртене на планетата ѝ придава формата на сплеснат сфероид. Външната атмосфера е видимо разделена на различни пояси в зависимост от географската ширина и отдалечеността им от екватора, като в преходните области между поясите постоянно се образуват циклони и бури. Една такава буря е Голямото червено петно, огромен ураган, чието съществуване е регистрирано още при първите наблюдения на планетата през XVII век. Планетата има почти незабележим пръстен от прахови частици, както и изключително мощна магнитосфера. Регистрирани са 79 луни, от които най-голямата – Ганимед, е с по-голям диаметър от Меркурий. Ганимед е един от четирите т.нар. Галилееви спътници, открити от астронома Галилео Галилей през 1610 година. В него могат да се поберат 1300 планети като Земята.

Сатурн е голям почти колкото Юпитер. Сатурн е шестата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е втора по големина в Слънчевата система след Юпитер. Сатурн е известен най-вече с пръстените си, съставени от лед и космически прах. Сатурн носи името на римския бог на посевите и на земеделието Сатурн, съответствие на титана Кронос в древногръцката митология. Символът на планетата е стилизирано изображение на сърп (♄). Сатурн е съставен от водород, хелий и следи от други елементи. Вътрешността на планетата е съставена от малко ядро от скали и лед, оградено от тънък слой метален водород, който е ограден от дебел външен слой газове. Скоростта на вятъра на Сатурн може да достигне до 1800 km/h, много по-бързо от ветровете на Юпитер. Планетата има магнитно поле със средна сила между това на Земята и много по-силното магнитно поле около Юпитер.

Уран е третата по големина планета. Денят и нощта на неговите полюси продължават по 42 години.Разпoлoжена е на 2 900 милиoна килoметра oт негo. Уран е oткрит oт английския астрoнoм Уилям Хершел през 1781 г. Въпреки, че е видима с невъоръжено око подобно на петте класически планети, Уран не е наблюдавана от древните астрономи заради межделивостта около планетата. Сър Уилям Хершел оповестява откритието на планетата на 13 март1781, с което разширява границите на познатата Слънчева система за пръв път в модерната история. Това е първата открита планета с помощта на телескоп.

Нептун е планетата, на която духат най-силните ветрове в Слънчевата система. Нептун и Уран са най-студените планети, защото са най-далече от Слънцето и получават много малко слънчева енергия. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун. Нептун е oткрит през 1846 г. oт германския астрoнoм Йoхан Гoтфрид Гале. Малкo пo малък oт Уран, тoй е четвъртия пo гoлемина газoв гигант. Диаметъра му е около 50 000 km - почти колкото на Уран. Масата му е 15 пъти по-голяма от земната. Средната му плътност е 1,6g/cm3/s.