Скалисти планети

Всички тези планети се въртят около Слънцето и има 4. Те също са кръстени на земни или телурични планети от Слънчевата система. Тези 4 планети са както следва: Меркурий, Венера, Земята и Марс, съответно в реда според близостта им до Слънцето. Те също се наричат ​​вътрешни планети, тъй като са в астероидния пояс. Това е разделителна линия, която разделя скалистите планети от газообразните. От съществено значение е да се знае какви характеристики правят планетата с каменист състав. Отговорът е, че те се образуват главно от силикати. Силикатите са най-разпространените минерали, които съществуват и имат голямо геоложко значение. Това е така, защото те са петрогенни, което означава, че те са минералите, отговорни за образуването на скалите. Прави впечатление, че скалите и минералите не са едно и също. Основният начин да се разграничат скалистите планети от газообразните е на повърхността им. Съвсем за разлика от газообразните планети, скалистите имат предимно твърда повърхност. Единствената планета, открита на скалисти планети и има течна повърхностна част е нашата планета.

Меркурий е най-малката планета. Тя е най-близка до Слънцето и прави една обиколка около него само за 88 дни.Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, с видима величина, варираща между −2,3 и 5,7, но е трудно да бъде наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Тъй като обикновено е скрит от блясъка на Слънцето, освен по време на слънчево затъмнение, Меркурий може да бъде наблюдаван само за кратки периоди преди изгрев, когато е близо до максималната си западна елонгация, или след залез, когато е близо до максималната си източна елонгация. Дори тогава в умерените ширини той остава близо до хоризонта и обикновено е скриван от относително яркото по здрач небе. В тропическите ширини наблюдението е по-лесно, тъй като Слънцето се издига и спуска по-стръмно към хоризонта, поради което периодът на полуздрач е по-кратък, а в някои части от годината еклиптиката пресича хоризонта много стръмно, поради което Меркурий може да се окаже относително високо в небето. Такива условия в тези области има например след залез около пролетното и преди изгрев около есенното равноденствие.

Венера е най-близката до Земята планета. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „Планетата сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни. Нейната гъста въздушна обвивка е от въглероден диоксид. Тя подобно на одеяло задържа топлината. Затова температурата на повърхността на Венера е много висока (около 460 °C). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница. Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на

Земята е третата планета. Само на нея има вода в течно състояние и кислород във въздуха. Затова Земята може би е единствената планета от Слънчевата система, на която има живот. Земята се е образувала преди около 4,54 милиарда години и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник – Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, единствено човекът (Homo sapiens) притежава разум. Думата „земя“ (на старобългарски „землꙗ“)[6] идва от праславянската дума zemja със същото значение, която, на свой ред, произлиза от протоиндоевропейската *g̑hđem, *g̑hđom – „земя“.Земята е единствената планета в Слънчевата система, която не е кръстена на римско или гръцко божество. Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора. Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени тектонски плочи. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години. Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода. Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитно поле и твърдо вътрешно ядро.

Марс прилича на Земята. Въздушната му обвивка е много рядка и е съставена главно от въглероден диоксид. Учените продължават да търсят течна вода и следи от живот на Марс. Най-външната от четирите скалисти планети в Слънчевата система, Марс, също като Земята има ядро, мантия и кора. Тъй като е по-малък и доста по далеч от Слънцето, обаче, този свят е изстинал и доста по-бързо. Завърта се около оста си за приблизително същото време, като Земята. И поради наклона на оста му, северното и южното полукълба съвпадат с полюсите, което води до наличието на сезони. Поради ексцентричната орбита на планетата, те са доста по-сложно устроени от земните. Атмосферата му е доста тънка и съставена от задушаващи количества въглероден диоксид. От разстояние изглежда розово-червеникав, поради наличието на малки твърди частици железен оксид. От време на време се образуват бели облаци от замръзнали въглероден диоксид и вода.